Благодарение на своя оптимизъм, опортюнизъм и живо чувство за хумор, непривлекателният Юлика балансира успешно в малкото пространство на своята свобода между постоянните претенции на вечно разтревожената си жена и различните капани в държавната служба. Той си въобразява, че е по-близък със сина си, отколкото е, и от време на време се среща с любовницата си - жертва на злополука, която той е заснел. В работата си е успял да спечели на своя страна шефа си, който на драго сърце си затваря очите за страничните занимания и несериозността на подчинените си, стига сам да не пострада от тях.