Бална книжка може да бъде възприет като антология на творчеството на Жюлиен Дювивие. И дори като нещо повече - като типичен пример за определен момент от състоянието на френското кино, а именно -предвоенните години, когато във филмите безусловни господари са диалогистът и актьорът, които взаимно се допълват. Оттам идва и интересът, който бихме могли да наречем архелогически, към филми като този...