Скакалецът свири безгрижно по цял ден, докато мравките се трудят неуморно и събират храна за зимата. Не стига, че не помага на мравките, а и ги разсейва постоянно. Кралицата-майка го предупреждава, че скоро ще настъпи зимата и с това бездействие няма как да оцелее. Скакалецът обаче не се вслушва в съвета й. Ето, че идват и първите зимни дни, скокльото започва да трепери от студ и да го мъчи глад. Срам, не срам, решава да се примоли на мравките да го приемат на тяхното дърво. Кралицата-майка се съгласява, но при условия, че им посвири, защото който не работи, не трябва да яде.