Eдин ден Том просто решава да зареже досегашния си живот, да изостави съпругата си и сина си и да заживее на улицата. Докато се шляе из лондонските улици е нападнат от банда престъпници. В спешното отделение Том се запознава с Ейдън - най-позитивният човек, който е срещал през целия си живот. В началото Том се опитва да избягва Ейдън и постоянната му усмивка, но много скоро двамата се сближават и Том разбира, че всъщност зад вечната усмивка се крие много страдание. Том започва да си задава сериозни въпроси, породени от приятелството с Ейдън. Дали всъщност е било правилно да напусне дома си и какво точно го е подтикнало към тази постъпка?