Алесандро – буен и неук младеж, приема с неохота да придружава Джорджо, ведрия и забавен 85-годишен поет с привидни симптоми на Алцхаймер. По време на ежедневните им разходки, техните различия и първоначалната им дистанция позволяват и на двамата да намерят равновесие.