Това без съмнение е единственият филм на тандема, в който откриваме епизод с мелодраматично звучене. Ако цялата първа част е издържана като съвършена бурлеска, то втората, с малкото момиченце, настройва на места към разнежване. Комичните елементи тук са по-малко разрушителни. Заради този сантиментален епизод някои актьори не играят "комично". Можем ли да говорим за сатира или осъждане на геройските постъпки? Военните сцени действително са обагрени от лека ирония, а неволната храброст на двамата побратими може би леко докача някои митове.