"Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него”, казва един от най-бележитите драматурзи на късновикторианската епоха. През 1895 г. Оскар Уайлд е осъден на две години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм. След излизането си от затвора се установява в Париж, където се препитава с оскъдна помощ от семейството си. Рупърт Евърет разказва неразказаната история за последните, трагични дни от живота на Уайлд – човек, който наблюдава собственото си поражение от иронична дистанция и се отнася към трудностите, застрашаващи живота му, с хумор и безпристрастие.