Филмът е закачливо предизвикателство към загладения стил на онези години. В него е въплътена разкрепостеността на душата, той сякаш между другото прекрачва закостенелите канони, а смехът му крие взривоопасен ефект. Жанрът може да бъде определен като детективска пародия, ако в онова време въобще е можело да се намери нещо за пародиране - тогава детективски истории не са се показвали и не са се печатали. Детективската литература е била смятана за буржоазна, с булеварден характер и прицелена към удовлетворяване на низките страсти"...До 1956 година остават още 2 дълги години. Но една от първите лястовички на новото "свободно" кино е "Шведски кибрит"." Ел. Бауман