Легендарният култов режисьор Алехандро Ходоровски (Свещената планина, Ел Топо) прави едно въображаемо завръщане в младостта си като амбициозен поет в сюрреалистичната и изобретателна безкрайна поезия. През 40-те години на миналия век, в Сантяго де Чили, 20-годишният "Алехандрито" Ходоровски обещава да стане поет против волята на неговия баща. Той е запознат с артистичния и интелектуален кръг на авангарда по онова време, срещайки Енрике Лин, Стела Диас, Никанор Пара и много други обещаващи млади писатели, които ще станат майстори на модерната литература в Латинска Америка. Потопени в свят на поетично експериментиране, те живеят заедно, тъй както малцина са се осмелили да живеят преди: чувствено, автентично, свободно, лудо. Продължавайки автобиографичното проучване, започнало в "Танцът на реалността", ПОЕЗИЯ БЕЗ КРАЙ е еуфорично и неподправено изображение на художественото изобилие, разказано чрез фантазни видения и калейдоскопския визуален език на Ходоровски.