Противопоставяйки добродетелния проповедник на порочния престъпник, Йенсен надскача жанровите ограничения и подлага на изпитание чувствителността на зрителя. Адам може да е самото зло, но единствено той от обитателите на църквата има връзка с реалността. Често и ние като него сме потресени от безумията на Иван.