Директорът на интернат за слепи деца Сурани също е сляп. Всеки ден той дарява своите възпитаници с любов, като се старае да не им напомня за физическия им недостатък. В интерната постъпва като учителка младата Кавита, наскоро изгубила съпруга си. Тя изпитва дълбоко уважение към благородната мисия на Сурани. Постепенно това уважение прераства в любов. Сурани също обиква младата жена, но се отдръпва от нея, защото смята, че чувството й е плод на съжаление. Труден е пътят на двамата един към друг.